Седя на студената тъмна тераса

и гледам прекрасните ярки звезди.

Те толкова близо,

а всъщност безкрайно далече са,

също както и ти.

Протягам ръка към звездите, далечните,

с копнеж и в стремеж да достигна до теб...

Как искам да хвана ръката ти, силната,

и с теб да избягам далеч.

Да изчезнем, да отплаваме, да се скрием,

да загърбим целия свят.

Един друг с тебе да се открием

в този миг тъй кратък и свят.

И тогава вече, да, тогава,

превърнала в реалност своята мечта,

аз мога, без да се обръщам,

да си отида от света...