* * *
Седя на студената тъмна тераса
и гледам прекрасните ярки звезди.
Те толкова близо,
а всъщност безкрайно далече са,
също както и ти.
Протягам ръка към звездите, далечните,
с копнеж и в стремеж да достигна до теб...
Как искам да хвана ръката ти, силната,
и с теб да избягам далеч.
Да изчезнем, да отплаваме, да се скрием,
да загърбим целия свят.
Един друг с тебе да се открием
в този миг тъй кратък и свят.
И тогава вече, да, тогава,
превърнала в реалност своята мечта,
аз мога, без да се обръщам,
да си отида от света...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Атанасова Всички права запазени
