* * *
Седя на студената тъмна тераса
и гледам прекрасните ярки звезди.
Те толкова близо,
а всъщност безкрайно далече са,
също както и ти.
Протягам ръка към звездите, далечните,
с копнеж и в стремеж да достигна до теб...
Как искам да хвана ръката ти, силната,
и с теб да избягам далеч.
Да изчезнем, да отплаваме, да се скрием,
да загърбим целия свят.
Един друг с тебе да се открием
в този миг тъй кратък и свят.
И тогава вече, да, тогава,
превърнала в реалност своята мечта,
аз мога, без да се обръщам,
да си отида от света...
© Калина Атанасова All rights reserved.
