* * *
Усмивката ти - ангелска, гласът - омаен...
Очите - две звезди, посели радостта...
Ръцете ти - протегнати са към безкрая
и всяка твоя мисъл е добра...
Как може да си толкова невинен?
Как може да си толкова различен?
Като рай, от хора недостигнат,
като сняг, обгърнал първото кокиче...
И гледам те, и питам се безспирно,
светът е пълен с болка и печал...
как може всяка теб да е отминала?
И нищо лошо да не си видял?
И моля се когато след години пак се срещнем,
да си същото усмихнато момче.
Така в душата ми ще съживиш надеждата,
че добротата никога не ще умре.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Исабел Мартинес Todos los derechos reservados
