isabelle (Исабел Мартинес)
14 60
29.05.2009 г., 21:00 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
654 0 4


Усмивката ти - ангелска, гласът - омаен...
Очите - две звезди, посели радостта...
Ръцете ти - протегнати са към безкрая
и всяка твоя мисъл е добра...

Как може  да си толкова невинен?
Как може да си толкова различен?
Като рай, от хора недостигнат,
като сняг, обгърнал първото кокиче...

И гледам те, и питам се безспирно,
светът е пълен с болка и печал...
как може всяка теб да е отминала?
И нищо лошо да не си видял?

И моля се когато след години пак се срещнем,
да си същото усмихнато момче.
Така в душата ми ще съживиш надеждата,
че добротата никога не ще умре.

© Исабел Мартинес Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добротата никоха не умира, продължавай да вярваш в доброто.
  • Красиво...
  • Много ми хареса!
    Нежно, усмихнато, позитивно!
    Поздрави Исабел!
  • Прекрасен стих изпълнен с нежност и оптимизъм.Радвам се,че прочетох!Поздрав с усмивка!
Предложения
: ??:??