17 jun 2007, 21:15

* * *

  Poesía
648 0 2

 

 

                      


Какво е всъщност щастието? - ме запита
една сълза, когато се търкулна по лицето ми,
за да се слее с тъмнината на нощта.
Нямах сили да й отговаря.

Но тя се спря и пак запита:
“Какво е щастие? Къде е скрито то?
Не е ли само чуден сън, несбъдната мечта?
Една илюзия, в която вярват хората?!
Кажи ми! Кажи ми!” - ме молеше
кристалната сълза.
Аз мълчах. Не знаех какво да й кажа.
Не изпълних нейната молба.
Но след нея дойде друга,
после още една.
Сипеха се като дъжд, къпеха нощта
и все едно ме питаха:
“Какво е щастието?
Лъжа?! Или пък истина?!”
Въпросите безброй един след друг валяха.
И в този миг чух шепота на самотата:
“Щастие какво е - ще ти кажа,
моя малка сълза.
Щастието е навсякъде -
в семейството, във любовта,
в изгрева и във нощта.
В една сълза! В една усмивка!
И както беше казал някой някога,
остава само да не го изпуснеш,
да уловиш безмълвния му шепот,
да си обърнеш погледа навреме!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Истинска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...