———

Какво е всъщност щастието? - ме запита
една сълза, когато се търкулна по лицето ми,
за да се слее с тъмнината на нощта.
Нямах сили да й отговаря.
Но тя се спря и пак запита:
“Какво е щастие? Къде е скрито то?
Не е ли само чуден сън, несбъдната мечта?
Една илюзия, в която вярват хората?!
Кажи ми! Кажи ми!” - ме молеше
кристалната сълза.
Аз мълчах. Не знаех какво да й кажа.
Не изпълних нейната молба.
Но след нея дойде друга,
после още една.
Сипеха се като дъжд, къпеха нощта
и все едно ме питаха:
“Какво е щастието?
Лъжа?! Или пък истина?!”
Въпросите безброй един след друг валяха.
И в този миг чух шепота на самотата:
“Щастие какво е - ще ти кажа,
моя малка сълза.
Щастието е навсякъде -
в семейството, във любовта,
в изгрева и във нощта.
В една сълза! В една усмивка!
И както беше казал някой някога,
остава само да не го изпуснеш,
да уловиш безмълвния му шепот,
да си обърнеш погледа навреме!