* * *

23 oct 2012, 4:57

Poesía » De amor

464 0 0

Мълчанието понякога изрязва

над веждите тънички бразди,

ръката бавно се отпуска и с това доказва

колко те боли...

Извикаш, някак си хрипливо,

но глухи са. Не виждат.

Живуркат си щастливо -

единствено умеят да мълчат.

Горчив е хлябът и засяда,

когато се опиташ да ядеш

и макар рискувайки ръката,

колата щом не спреш...

Изсушена капка сол

в съня странен стана

недостижима цел

в кипежа търсена.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.