23 окт. 2012 г., 04:57

* * * 

  Поэзия » Любовная
389 0 0

Мълчанието понякога изрязва

над веждите тънички бразди,

ръката бавно се отпуска и с това доказва

колко те боли...

 

Извикаш, някак си хрипливо,

но глухи са. Не виждат.

Живуркат си щастливо -

единствено умеят да мълчат.

 

Горчив е хлябът и засяда,

когато се опиташ да ядеш

и макар рискувайки ръката,

колата щом не спреш...

 

Изсушена капка сол

в съня странен стана

недостижима цел

в кипежа търсена.

© Павел Грамадов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??