Мълчанието понякога изрязва
над веждите тънички бразди,
ръката бавно се отпуска и с това доказва
колко те боли...
Извикаш, някак си хрипливо,
но глухи са. Не виждат.
Живуркат си щастливо -
единствено умеят да мълчат.
Горчив е хлябът и засяда,
когато се опиташ да ядеш
и макар рискувайки ръката,
колата щом не спреш...
Изсушена капка сол
в съня странен стана
недостижима цел
в кипежа търсена.
© Павел Грамадов Все права защищены