* * *

23.10.2012 г., 4:57 ч.

Поезия » Любовна

387 0 0

Мълчанието понякога изрязва

над веждите тънички бразди,

ръката бавно се отпуска и с това доказва

колко те боли...

Извикаш, някак си хрипливо,

но глухи са. Не виждат.

Живуркат си щастливо -

единствено умеят да мълчат.

Горчив е хлябът и засяда,

когато се опиташ да ядеш

и макар рискувайки ръката,

колата щом не спреш...

Изсушена капка сол

в съня странен стана

недостижима цел

в кипежа търсена.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.