31 may 2013, 15:22

* * *

525 0 3

Неразгадаемо

*Отново и отново ще умирам, за да открия, че животът е неизчерпаем*

 

Пътуване.

Към онзи Миг, когато всичко ще е минало -

Живота, Любовта и... Светлината.

 

Пътуване.

Към онзи Миг, когато ще съм АЗ самата,

 която ще създава думите.

 

Начало.

Бликнали усмивки

като сълзи по устните се стичат.

Забравям смисъла на всичко.

Мълчанието ми е днес различно.

Проклятие. Молитва. После...

Благослов.

Светът възкръсва във отворените вени,

раззинали червената си паст в очакване.

Светът възкръсва.

Другото умира.

И пак съм чужденец наполовина.

Наполовина свой.

Но на кого?

На себе си? На другите? На никой?

Раздирам и сърцето си наполовина.

Във двете си ръце държа парчетата -

стенания, които ме заливат.

 

Умирам.

... И се раждам по-щастлива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Янакиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...