* * *

31.05.2013 г., 15:22 ч.

Поезия » Философска

403 0 3

Неразгадаемо

*Отново и отново ще умирам, за да открия, че животът е неизчерпаем*

Пътуване.

Към онзи Миг, когато всичко ще е минало -

Живота, Любовта и... Светлината.

Пътуване.

Към онзи Миг, когато ще съм АЗ самата,

която ще създава думите.

Начало.

Бликнали усмивки

като сълзи по устните се стичат.

Забравям смисъла на всичко.

Мълчанието ми е днес различно.

Проклятие. Молитва. После...

Благослов.

Светът възкръсва във отворените вени,

раззинали червената си паст в очакване.

Светът възкръсва.

Другото умира.

И пак съм чужденец наполовина.

Наполовина свой.

Но на кого?

На себе си? На другите? На никой?

Раздирам и сърцето си наполовина.

Във двете си ръце държа парчетата -

стенания, които ме заливат.

Умирам.

... И се раждам по-щастлива.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.