14 ago 2007, 23:35

...

  Poesía
639 0 7
Не зная колко време съм те търсила
и колко срещнати съм питала за теб.
Не зная колко пъти съм се лъгала
за твоето лице, видяно в друг.

Не зная колко пъти, обещавайки
да бъда вярна в спомена за теб,
съм плакала след хилядите залези
и ставала съм сутрин преди слънцето.

Не зная колко пустини съм минала
и колко реки съм преплувала,
но винаги, спирайки се пред извора
да пия вода, все теб съм целувала.

И днес, стоейки пред Божия храм,
потропвам с ръка по вратата,
аз моля Бог да те води при мен
на вярата със Светлината.

Не зная дали ще ме видиш или
ще ме отминеш, тъй както направи...
Аз забравих за твоите грешки, но дали
и Господ за тях ще забрави?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...