...
Не зная колко време съм те търсила
и колко срещнати съм питала за теб.
Не зная колко пъти съм се лъгала
за твоето лице, видяно в друг.
Не зная колко пъти, обещавайки
да бъда вярна в спомена за теб,
съм плакала след хилядите залези
и ставала съм сутрин преди слънцето.
Не зная колко пустини съм минала
и колко реки съм преплувала,
но винаги, спирайки се пред извора
да пия вода, все теб съм целувала.
И днес, стоейки пред Божия храм,
потропвам с ръка по вратата,
аз моля Бог да те води при мен
на вярата със Светлината.
Не зная дали ще ме видиш или
ще ме отминеш, тъй както направи...
Аз забравих за твоите грешки, но дали
и Господ за тях ще забрави?
и колко срещнати съм питала за теб.
Не зная колко пъти съм се лъгала
за твоето лице, видяно в друг.
Не зная колко пъти, обещавайки
да бъда вярна в спомена за теб,
съм плакала след хилядите залези
и ставала съм сутрин преди слънцето.
Не зная колко пустини съм минала
и колко реки съм преплувала,
но винаги, спирайки се пред извора
да пия вода, все теб съм целувала.
И днес, стоейки пред Божия храм,
потропвам с ръка по вратата,
аз моля Бог да те води при мен
на вярата със Светлината.
Не зная дали ще ме видиш или
ще ме отминеш, тъй както направи...
Аз забравих за твоите грешки, но дали
и Господ за тях ще забрави?
© Илияна Димитрова All rights reserved.
