Радва ми очите
облак, спрял на двора –
пролетната вишна.
Както и в живота –
щипка жал поръсва
радостта внезапно.
Зная: невъзможно е
всеки цвят след време
сочен плод да стане...
Може би така е
и със мойте думи –
много са, но малко
в плод ще се превърнат.
Живодар Душков
© Живодар Душков Todos los derechos reservados