Когато нямаше Джулай
и всички бяхме сиви мравки,
не вярвахме, че има Рай,
поляни, пълни с незабравки.
и бе охулван често Бог,
и ни разделяха огради,
и слушахме потайно рок,
и бяхме още много млади.
А Раят е недостижим,
ако поне веднъж не срещнеш
онази златна струйка дим,
която тръгва над морето
от Камен бряг и точно в пет,
когато слънцето извира,
за три минути си поет,
усетил пулса на всемира.
https://www.youtube.com/watch?v=MVO1J7ST6ZM
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados