Когато нямаше Джулай
и всички бяхме сиви мравки,
не вярвахме, че има Рай,
поляни, пълни с незабравки.
и бе охулван често Бог,
и ни разделяха огради,
и слушахме потайно рок,
и бяхме още много млади.
А Раят е недостижим,
ако поне веднъж не срещнеш
онази златна струйка дим,
която тръгва над морето
от Камен бряг и точно в пет,
когато слънцето извира,
за три минути си поет,
усетил пулса на всемира.
https://www.youtube.com/watch?v=MVO1J7ST6ZM
© Валентина Йотова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
