* * *

Здравей тъга,

        мълчиш ....,

да плачеш, знаеш е излишно,

        а как сълзите ти да пресушиш

- с присъствие ли 

        или просейки за мен надежди?

В какво ме караш да повярвам?

        Познаваш ме, нали пред очите ти пораснах...

Сърцето само - докосни го нежно,

          едвам едвам, защото пусто е и може да помогне...

Бъди до мен и занапред,

          няма аз да те предам, като лъжлив любовник,

ще ти се отблагодаря щедро и почтено.

И татко ти, поглеждай от небето,

напътствай ме в делата,

за да продължа пътя си,

              а не изгубена да чакам...

10.09.2013 19.21 Ч.