* * *

24 ene 2008, 13:53

Poesía

459 0 2

Една красива нежна сянка

на моето сърце се спря,

аз казах и "Върви! Недей да идваш.",

но тя остана чак до вечерта.

И мислех тя че вече си отиде,

но чух гласа и тънък в тъмнината:

"Аз няма да си тръгна скоро,

защото вече съм закотвена в душата"

Да, може и да няма облик,

ала за мен е всичко на света!

Мога и да я наричам само сянка,

но тя е всъщност любовта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.