Една красива нежна сянка
на моето сърце се спря,
аз казах и "Върви! Недей да идваш.",
но тя остана чак до вечерта.
И мислех тя че вече си отиде,
но чух гласа и тънък в тъмнината:
"Аз няма да си тръгна скоро,
защото вече съм закотвена в душата"
Да, може и да няма облик,
ала за мен е всичко на света!
Мога и да я наричам само сянка,
но тя е всъщност любовта!
© Цветинка Андреева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
