Една красива нежна сянка
на моето сърце се спря,
аз казах и "Върви! Недей да идваш.",
но тя остана чак до вечерта.
И мислех тя че вече си отиде,
но чух гласа и тънък в тъмнината:
"Аз няма да си тръгна скоро,
защото вече съм закотвена в душата"
Да, може и да няма облик,
ала за мен е всичко на света!
Мога и да я наричам само сянка,
но тя е всъщност любовта!