В този град зашумял,

цял в бензинови пари,

в пъстроцветни тълпи

и претъпкани гари,

по тези улици мрачни

и прашни квартали,

сред вой на спирачки

и куп от метали,

няма място за теб,

моя обич красива,

няма време за теб,

младостта си отива.

Ще те сгазят със вой

автомобили и хора

и във устрема свой

и в свойта умора

не ще забележат,

че стъпкана, кална,

лежиш на земята

и все по-печална,

все по-унила

в своето забвение,

изгряваш красива

във своето тление.

Над нас се издигаш

до болка желана,

в сърцето лекуваш

изгаряща рана-

от омраза родена

и чувства нетрайни,

от злост подлютени

и клюки случайни.

ти си далече,

обич безкрила,

отчаях се вече,

неправда разкрила.

Ще те пазя, любов,

моя сладка надежда,

с твой благослов

светът друг изглежда.

Ще напиша стиха,

в него теб ще възпея.

Ще летя с радостта,

със звезда ще се слея.

Ти си вечна, любов,

но светът не разбира,

устремен в своя бяг,

нов живот режисира!...