17.03.2010 г., 12:58

***

749 0 1

В този град зашумял,

цял в бензинови пари,

в пъстроцветни тълпи

и претъпкани гари,

 

по тези улици мрачни

и прашни квартали,

сред вой на спирачки

и куп от метали,

 

няма място за теб,

моя обич красива,

няма време за теб,

младостта си отива.

 

Ще те сгазят със вой

автомобили и хора

и във устрема свой

и в свойта умора

 

не ще забележат,

че стъпкана, кална,

лежиш на земята

и все по-печална,

 

все по-унила

в своето забвение,

изгряваш красива

във своето тление.

 

Над нас се издигаш

до болка желана,

в сърцето лекуваш

изгаряща рана-

 

от омраза родена

и чувства нетрайни,

от злост подлютени

и клюки случайни.

 

ти си далече,

обич безкрила,

отчаях се вече,

неправда разкрила.

 

Ще те пазя, любов,

моя сладка надежда,

с твой благослов

светът друг изглежда.

 

Ще напиша стиха,

в него теб ще възпея.

Ще летя с радостта,

със звезда ще се слея.

 

Ти си вечна, любов,

но светът не разбира,

устремен в своя бяг,

нов живот режисира!... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Мирчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хареса ми

    Ще те пазя, любов,
    моя сладка надежда,
    с твой благослов
    светът друг изглежда.

    познай какво тук не ми хареса
    най- лесно е да вкараш едно "ми" в четвъртия стих
    абе едва ли не си го видяла
    твоя воля

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...