В този град зашумял,
цял в бензинови пари,
в пъстроцветни тълпи
и претъпкани гари,
по тези улици мрачни
и прашни квартали,
сред вой на спирачки
и куп от метали,
няма място за теб,
моя обич красива,
няма време за теб,
младостта си отива.
Ще те сгазят със вой
автомобили и хора
и във устрема свой
и в свойта умора
не ще забележат,
че стъпкана, кална,
лежиш на земята
и все по-печална,
все по-унила
в своето забвение,
изгряваш красива
във своето тление.
Над нас се издигаш
до болка желана,
в сърцето лекуваш
изгаряща рана-
от омраза родена
и чувства нетрайни,
от злост подлютени
и клюки случайни.
ти си далече,
обич безкрила,
отчаях се вече,
неправда разкрила.
Ще те пазя, любов,
моя сладка надежда,
с твой благослов
светът друг изглежда.
Ще напиша стиха,
в него теб ще възпея.
Ще летя с радостта,
със звезда ще се слея.
Ти си вечна, любов,
но светът не разбира,
устремен в своя бяг,
нов живот режисира!...
© Мария Мирчева Всички права запазени
Ще те пазя, любов,
моя сладка надежда,
с твой благослов
светът друг изглежда.
познай какво тук не ми хареса
най- лесно е да вкараш едно "ми" в четвъртия стих
абе едва ли не си го видяла
твоя воля