17 мар. 2010 г., 12:58

*** 

  Поэзия » Другая
572 0 1

В този град зашумял,

цял в бензинови пари,

в пъстроцветни тълпи

и претъпкани гари,

 

по тези улици мрачни

и прашни квартали,

сред вой на спирачки

и куп от метали,

 

няма място за теб,

моя обич красива,

няма време за теб,

младостта си отива.

 

Ще те сгазят със вой

автомобили и хора

и във устрема свой

и в свойта умора

 

не ще забележат,

че стъпкана, кална,

лежиш на земята

и все по-печална,

 

все по-унила

в своето забвение,

изгряваш красива

във своето тление.

 

Над нас се издигаш

до болка желана,

в сърцето лекуваш

изгаряща рана-

 

от омраза родена

и чувства нетрайни,

от злост подлютени

и клюки случайни.

 

ти си далече,

обич безкрила,

отчаях се вече,

неправда разкрила.

 

Ще те пазя, любов,

моя сладка надежда,

с твой благослов

светът друг изглежда.

 

Ще напиша стиха,

в него теб ще възпея.

Ще летя с радостта,

със звезда ще се слея.

 

Ти си вечна, любов,

но светът не разбира,

устремен в своя бяг,

нов живот режисира!... 

© Мария Мирчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • хареса ми

    Ще те пазя, любов,
    моя сладка надежда,
    с твой благослов
    светът друг изглежда.

    познай какво тук не ми хареса
    най- лесно е да вкараш едно "ми" в четвъртия стих
    абе едва ли не си го видяла
    твоя воля

Предложения
: ??:??