20 abr 2022, 21:18

***

  Poesía
391 0 0

Тя е голям инат,

може да се види с телескоп
Аз съм по същия начин,

затова винаги се караме напред-назад
Тя е моята отрова,

в същото време и моята противоотрова
Тя е примката около врата ми,

не бих могъл да поискам по-добро въже

Така че защо мразя, когато си тръгваш?
Любимото ти колие е дясната ми ръка
Всичко свърши, преди да е започнало

Давай, вземи живота ми,

защото не искам да живея,

ако живея без теб
Самоубийствена любов,

изведи ме, ако трябва
Ти ме парализира

Ще призная, че винаги ще бъда отчасти неин 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...