Apr 20, 2022, 9:18 PM

***

  Poetry
394 0 0

Тя е голям инат,

може да се види с телескоп
Аз съм по същия начин,

затова винаги се караме напред-назад
Тя е моята отрова,

в същото време и моята противоотрова
Тя е примката около врата ми,

не бих могъл да поискам по-добро въже

Така че защо мразя, когато си тръгваш?
Любимото ти колие е дясната ми ръка
Всичко свърши, преди да е започнало

Давай, вземи живота ми,

защото не искам да живея,

ако живея без теб
Самоубийствена любов,

изведи ме, ако трябва
Ти ме парализира

Ще призная, че винаги ще бъда отчасти неин 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...