НощенЕздач13 (Мария)
20 16
19 dic 2016, 0:43

Зимна приказка 

  Poesía » Del paisaje, Verso libre
881 1 4

Вървя загледана в хоризонта.

Снегът се сипе навсякъде около мен.

Наблюдавам го. Колко тихо и спокойно пада.

Същото усещане и в моята душа:

тиха и спокойна.

Не усещам нищо: студ, топлина.

Не чувствам нищо: радост, тъга.

Само аз и снегът сме.

Тишината се настанява бавно между нас.

И ето, вече сме трима. Аз, снегът и тишината.

Каква хармония. Каква еуфория!

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??