НощенЕздач13 (Мария)
20 16
19 дек. 2016 г., 00:43

Зимна приказка 

  Поэзия » Пейзажная, Свободный стих
893 1 4

Вървя загледана в хоризонта.

Снегът се сипе навсякъде около мен.

Наблюдавам го. Колко тихо и спокойно пада.

Същото усещане и в моята душа:

тиха и спокойна.

Не усещам нищо: студ, топлина.

Не чувствам нищо: радост, тъга.

Само аз и снегът сме.

Тишината се настанява бавно между нас.

И ето, вече сме трима. Аз, снегът и тишината.

Каква хармония. Каква еуфория!

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??