Вървя загледана в хоризонта.
Снегът се сипе навсякъде около мен.
Наблюдавам го. Колко тихо и спокойно пада.
Същото усещане и в моята душа:
тиха и спокойна.
Не усещам нищо: студ, топлина.
Не чувствам нищо: радост, тъга.
Само аз и снегът сме.
Тишината се настанява бавно между нас.
И ето, вече сме трима. Аз, снегът и тишината.
Каква хармония. Каква еуфория!
© Мария All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
