Dec 19, 2016, 12:43 AM

Зимна приказка 

  Poetry » Landscape, Free verse
882 1 4

Вървя загледана в хоризонта.

Снегът се сипе навсякъде около мен.

Наблюдавам го. Колко тихо и спокойно пада.

Същото усещане и в моята душа:

тиха и спокойна.

Не усещам нищо: студ, топлина.

Не чувствам нищо: радост, тъга.

Само аз и снегът сме.

Тишината се настанява бавно между нас.

И ето, вече сме трима. Аз, снегът и тишината.

Каква хармония. Каква еуфория!

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??