Вървя загледана в хоризонта.
Снегът се сипе навсякъде около мен.
Наблюдавам го. Колко тихо и спокойно пада.
Същото усещане и в моята душа:
тиха и спокойна.
Не усещам нищо: студ, топлина.
Не чувствам нищо: радост, тъга.
Само аз и снегът сме.
Тишината се настанява бавно между нас.
И ето, вече сме трима. Аз, снегът и тишината.
Каква хармония. Каква еуфория!