voktep (Камен)
15 2
19 may 2015, 20:20

7 

  Poesía » Otra
357 0 1

За теб бях навик,

коте мъркащо

в краката ти,

с което

не е лесно

да се разделиш.

Между нас

стоеше чувство,

разгарящо се –

пещ, в която

хвърлях всичко.

Отиде си.

За мен остана

само топлината,

до днес

поглеждам в нея

и търся късчета

строшено огледало.

Аз знам,

че го усещаш -

в друг свят

и в друго време

две сребърни струни

отново заедно

ще затрептят.

© Камен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??