7
489
0
1
За теб бях навик,
коте мъркащо
в краката ти,
с което
не е лесно
да се разделиш.
Между нас
стоеше чувство,
разгарящо се –
пещ, в която
хвърлях всичко.
Отиде си.
За мен остана
само топлината,
до днес
поглеждам в нея
и търся късчета
строшено огледало.
Аз знам,
че го усещаш -
в друг свят
и в друго време
две сребърни струни
отново заедно
ще затрептят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Камен Todos los derechos reservados
