voktep (Камен)
15 2
19.05.2015 г., 20:20 ч.

7 

  Поезия » Друга
359 0 1

За теб бях навик,

коте мъркащо

в краката ти,

с което

не е лесно

да се разделиш.

Между нас

стоеше чувство,

разгарящо се –

пещ, в която

хвърлях всичко.

Отиде си.

За мен остана

само топлината,

до днес

поглеждам в нея

и търся късчета

строшено огледало.

Аз знам,

че го усещаш -

в друг свят

и в друго време

две сребърни струни

отново заедно

ще затрептят.

© Камен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??