voktep (Камен)
15 2
19 мая 2015 г., 20:20

7 

  Поэзия » Другая
363 0 1

За теб бях навик,

коте мъркащо

в краката ти,

с което

не е лесно

да се разделиш.

Между нас

стоеше чувство,

разгарящо се –

пещ, в която

хвърлях всичко.

Отиде си.

За мен остана

само топлината,

до днес

поглеждам в нея

и търся късчета

строшено огледало.

Аз знам,

че го усещаш -

в друг свят

и в друго време

две сребърни струни

отново заедно

ще затрептят.

© Камен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??