9 jun 2015, 21:02

***

  Poesía
444 0 2

В неговото тяло

тя приютява

своето сърце.

Той - целият

роса и пламък,

докосва нежните ръце.

Очите на едно момче

се сгушват

в очите женски.

Любовта тече.

Самозабрава е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Стойна, поздрав и за теб!
  • Да, та тя, самата любов, е самозабрава.Съвсем естествено е двама ,щом са влюбени да се отдават един на друг. За това говори и твоята творба.
    Поздрав и лека вечер!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...