* * *

24 dic 2008, 10:22

Poesía

2956 0 0

В студената дъждовна нощ
мъгливи облаци се носят.
Помъкнала пробития си кош,
тя проси, проси...
Изваял е синкавият вятър
не дупка - а кратер
в душата и на нея.
Ала тя се себе не жалее...
Бляска мокрото шосе в сигнали,
които само тя познава из основи -
на бъдното - мътните спирали,
на сегашното - незримите окови. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas