В студената дъждовна нощ
мъгливи облаци се носят.
Помъкнала пробития си кош,
тя проси, проси...
Изваял е синкавият вятър
не дупка - а кратер
в душата и на нея.
Ала тя се себе не жалее...
Бляска мокрото шосе в сигнали,
които само тя познава из основи -
на бъдното - мътните спирали,
на сегашното - незримите окови. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up