Искаш да знаеш всичко за мен вероятно.
Би ровил в душата ми, би ме разпъвал на кръст.
Ревнувайки, би ми затръшвал вратата внезапно,
когато навън във нощта се излива най-сивият дъжд.
Навярно ще стискаш юмруци в джобовете ядно,
защото те парят словата ми – сладки и зли.
Но сам ще посягаш към тази отрова тъй жадно,
че мене – Коварната... мене дори ще боли.
А може би нищо не искаш да знаеш за вчера,
не искаш да ровиш във мен и да виждаш тъга.
Във утрото с първия лъч светлина ще ме вземеш.
Докосни ме. Аз съм само парче самота...