* * *
Искаш да знаеш всичко за мен вероятно.
Би ровил в душата ми, би ме разпъвал на кръст.
Ревнувайки, би ми затръшвал вратата внезапно,
когато навън във нощта се излива най-сивият дъжд.
Навярно ще стискаш юмруци в джобовете ядно,
защото те парят словата ми – сладки и зли.
Но сам ще посягаш към тази отрова тъй жадно,
че мене – Коварната... мене дори ще боли.
А може би нищо не искаш да знаеш за вчера,
не искаш да ровиш във мен и да виждаш тъга.
Във утрото с първия лъч светлина ще ме вземеш.
Докосни ме. Аз съм само парче самота...
© Ева Корназова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
не е "***", определено!
има си име!
дай му го, моля те!
много харесах! ама много! -
Имаш оригинален стил, много ми хареса стиха ти!
Поздрави за талантливата авторка!
БЪДИ! -
Парче самота! Как посмя да го кажеш, когато съм тук и те чакам (чета - исках да кажа)! Барона
-
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Няма кой да ми пали цигарите.
Почуквам на дверите
и отговарям си :"Да".
Даже в питието ми няма лед да намерите,
подрънква там парче самота.
/просто ме провокира да напиша това нещо спонтанно/