5 ene 2008, 20:42

* * *

  Poesía
1.1K 0 4

Силен дъжд от небето се излива

и сякаш ей така отмива

пороците на сивия бетонен град,

пренасяйки го сякаш в друг свят.

 

Подай ръка и ме последвай

навън към светлината, към дъжда.

Затвори очи и с мен почувствай

магията на капките вода.

 

Отвори очи и погледни ме

точно тук, навън и под дъжда.

Точно тук със устни докосни ме

и през очите ми ти виж света.

 

Сърцето ми забива лудо -

внимавай да не отлети,

защото любовта е чудо

обичам те - обичай ме и ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рад Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...