Jan 5, 2008, 8:42 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 4

Силен дъжд от небето се излива

и сякаш ей така отмива

пороците на сивия бетонен град,

пренасяйки го сякаш в друг свят.

 

Подай ръка и ме последвай

навън към светлината, към дъжда.

Затвори очи и с мен почувствай

магията на капките вода.

 

Отвори очи и погледни ме

точно тук, навън и под дъжда.

Точно тук със устни докосни ме

и през очите ми ти виж света.

 

Сърцето ми забива лудо -

внимавай да не отлети,

защото любовта е чудо

обичам те - обичай ме и ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рад All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...