5 янв. 2008 г., 20:42

* * *

1.1K 0 4

Силен дъжд от небето се излива

и сякаш ей така отмива

пороците на сивия бетонен град,

пренасяйки го сякаш в друг свят.

 

Подай ръка и ме последвай

навън към светлината, към дъжда.

Затвори очи и с мен почувствай

магията на капките вода.

 

Отвори очи и погледни ме

точно тук, навън и под дъжда.

Точно тук със устни докосни ме

и през очите ми ти виж света.

 

Сърцето ми забива лудо -

внимавай да не отлети,

защото любовта е чудо

обичам те - обичай ме и ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рад Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...