* * *
Замръзна тишината
от твоята безизразност,
прибра леда на топло, да не мръзне.
Сви се и небето непристъпно,
усмивката ми също зъзне.
Под пръстите ми лепнат уморени
неподарените от тебе ласки
и слънцето се скри за миг от мене –
страхува се от погледа ми яростен.
Открих те във око на молекула,
болката поиска да изсъхне...
Принцът малък няма да възкръсне,
а аз ще погреба любовта си... до вчера.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жулиета Великова Todos los derechos reservados
