* * *

3 mar 2011, 19:54

Poesía » De amor

722 1 3

Замръзна тишината
от твоята безизразност,
прибра леда на топло, да не мръзне.
Сви се и небето непристъпно,
усмивката ми също зъзне.

Под пръстите ми лепнат уморени
неподарените от тебе ласки
и слънцето се скри за миг от мене –
страхува се от погледа ми яростен.

Открих те във око на молекула,
болката поиска да изсъхне...
Принцът малък няма да възкръсне,
а аз ще погреба любовта си... до вчера.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.