Замръзна тишината
от твоята безизразност,
прибра леда на топло, да не мръзне.
Сви се и небето непристъпно,
усмивката ми също зъзне.
Под пръстите ми лепнат уморени
неподарените от тебе ласки
и слънцето се скри за миг от мене –
страхува се от погледа ми яростен.
Открих те във око на молекула,
болката поиска да изсъхне...
Принцът малък няма да възкръсне,
а аз ще погреба любовта си... до вчера.
© Жулиета Великова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
