27 dic 2007, 19:24

* * * 

  Poesía » De amor
783 0 9
Тракат ми в тъмното
мисли разхвърляни
като мъниста
от скъсан гердан,
още извират,
не спират,
не спират,
расне кълбото
със име Иван.
Топла ръка
ми запушва устата:
Кой назовава
по име греха?
- Грях ли е тази
сълза в тишината?
Грях ли е зимата
от самота?
Грях ли е шепотът,
думи на обич,
нежна целувка,
мълчание,
свян?
- Грях е това,
че живея без тебе,
синьо мънисто
със име Иван!

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??