* * *
Тракат ми в тъмното
мисли разхвърляни
като мъниста
от скъсан гердан,
още извират,
не спират,
не спират,
расне кълбото
със име Иван.
Топла ръка
ми запушва устата:
Кой назовава
по име греха?
- Грях ли е тази
сълза в тишината?
Грях ли е зимата
от самота?
Грях ли е шепотът,
думи на обич,
нежна целувка,
мълчание,
свян?
- Грях е това,
че живея без тебе,
синьо мънисто
със име Иван!
мисли разхвърляни
като мъниста
от скъсан гердан,
още извират,
не спират,
не спират,
расне кълбото
със име Иван.
Топла ръка
ми запушва устата:
Кой назовава
по име греха?
- Грях ли е тази
сълза в тишината?
Грях ли е зимата
от самота?
Грях ли е шепотът,
думи на обич,
нежна целувка,
мълчание,
свян?
- Грях е това,
че живея без тебе,
синьо мънисто
със име Иван!
© Кети Рашева All rights reserved.
