Dec 27, 2007, 7:24 PM

* * * 

  Poetry » Love
810 0 9
Тракат ми в тъмното
мисли разхвърляни
като мъниста
от скъсан гердан,
още извират,
не спират,
не спират,
расне кълбото
със име Иван.
Топла ръка
ми запушва устата:
Кой назовава
по име греха?
- Грях ли е тази
сълза в тишината?
Грях ли е зимата
от самота?
Грях ли е шепотът,
думи на обич,
нежна целувка,
мълчание,
свян?
- Грях е това,
че живея без тебе,
синьо мънисто
със име Иван!

© Кети Рашева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??