14 jun 2022, 9:47

***

  Poesía
372 0 0

Трудно е да се каже,
но призракът от нас винаги се мотае наоколо и не мога да променя болката
Мисля, че не бях дестинацията, а само временна спирка по пътя
Когато започнахме това с безразсъдните обещания
Никога не съм искал да свършва
Може би никога не ни е било писано да бъдем заедно, бяхме заслепени от надеждата, която получихме
Предполагам, че любовта не е това, което си мислех
Сега си добре без мен, но един ден ще бъда просто един спомен и ти ще бъдеш по-добре без мен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...