Jun 14, 2022, 9:47 AM

***

  Poetry
367 0 0

Трудно е да се каже,
но призракът от нас винаги се мотае наоколо и не мога да променя болката
Мисля, че не бях дестинацията, а само временна спирка по пътя
Когато започнахме това с безразсъдните обещания
Никога не съм искал да свършва
Може би никога не ни е било писано да бъдем заедно, бяхме заслепени от надеждата, която получихме
Предполагам, че любовта не е това, което си мислех
Сега си добре без мен, но един ден ще бъда просто един спомен и ти ще бъдеш по-добре без мен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...