* * *

На пейка в парка седя сама

и гледам кръглата луна...

Не знам вече колко време

седя тук с мойто бреме.

Остана ми само споменът,

който да раздира мойта гръд.

Усещам още радостта у мен,

когато ти ми звънна влюбен.

Малко време имахме за нас,

не можахме да отделим повече от час...

А времето тъй бързо отлетя

и пак оказах се сама.