* * *
424
0
0
На пейка в парка седя сама
и гледам кръглата луна...
Не знам вече колко време
седя тук с мойто бреме.
Остана ми само споменът,
който да раздира мойта гръд.
Усещам още радостта у мен,
когато ти ми звънна влюбен.
Малко време имахме за нас,
не можахме да отделим повече от час...
А времето тъй бързо отлетя
и пак оказах се сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лиляна Все права защищены
