27.03.2010 г., 8:53 ч.

* * * 

  Поезия
328 0 0

На пейка в парка седя сама

и гледам кръглата луна...

Не знам вече колко време

седя тук с мойто бреме.

Остана ми само споменът,

който да раздира мойта гръд.

Усещам още радостта у мен,

когато ти ми звънна влюбен.

Малко време имахме за нас,

не можахме да отделим повече от час...

А времето тъй бързо отлетя

и пак оказах се сама.

© Лиляна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??