25 oct 2011, 16:09

* * *

555 0 2

Магията на писането

 

В тоз живот на тебе се обричам

и ти си продължител на ръката.

В тайните ти искам да надничам,

завинаги дълбоко в сетивата.

 

Чрез теб видях два свята поотделно.

Ти грееше над каменната нощ.

Чрез теб разкрих загадки безпределни,

в словата има чудно страшна мощ.

 

Режисираш всяка дума, всеки трепет,

сред бурите, житейските моменти.

В простора на човешката душевност

твориш мелодия с различни елементи.

 

 Думите подреждат се в картини.

Многоцветна, многолика композиция.

Красотата на словесните предели

обогатяват всяка творческа амбиция.

 

Щом отваря се прозорецът към словото,

сълзи от радост бликат без съмнение.

По-скъпи от постелята на златото

и по-кратки от мига на сътворение.

 

Щом върна се към писаните размисли

и смело вдигна взор към хоризонта,

реално оживяват всички радости,

а речта ми преоткрива сто акцента.

 

 

1 ноември 2009 година

с. Драгоево

 

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галена Върбева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...