25 окт. 2011 г., 16:09

* * *

552 0 2

Магията на писането

 

В тоз живот на тебе се обричам

и ти си продължител на ръката.

В тайните ти искам да надничам,

завинаги дълбоко в сетивата.

 

Чрез теб видях два свята поотделно.

Ти грееше над каменната нощ.

Чрез теб разкрих загадки безпределни,

в словата има чудно страшна мощ.

 

Режисираш всяка дума, всеки трепет,

сред бурите, житейските моменти.

В простора на човешката душевност

твориш мелодия с различни елементи.

 

 Думите подреждат се в картини.

Многоцветна, многолика композиция.

Красотата на словесните предели

обогатяват всяка творческа амбиция.

 

Щом отваря се прозорецът към словото,

сълзи от радост бликат без съмнение.

По-скъпи от постелята на златото

и по-кратки от мига на сътворение.

 

Щом върна се към писаните размисли

и смело вдигна взор към хоризонта,

реално оживяват всички радости,

а речта ми преоткрива сто акцента.

 

 

1 ноември 2009 година

с. Драгоево

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галена Върбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...